КОМПЮТЪРНО
МУЗИКАЛНО ТВОРЧЕСТВО
Творчеството
може да се разглежда като процес на създаване на нови, не съществували
преди това обекти. Има и малко
по-различна философска позиция, според която новите обекти не се създават, а само се откриват измежду
множество потенциално съществуващи обекти в някакво абстрактно пространство на идеите. Компютърното
музикално творчество е вид творчество, реализирано от компютър или от
човек, взаимодействащ с
компютър. Според едни крайни
разбирания компютърът не може да дава
творчески резултати в чист вид, доколкото програмите са написани от
човек. Музикалното
произведение, абстрактно представено чрез ноти, може да се разглежда като
обект, притежаващ специфична структура. Може би най-характерно за музикалното
произведение е неговата цялостност,
която напомня цялостността на жив организъм. Отделната нота, мотив или друг структурен елемент на музиката
придобива своето значение в зависимост от мястото си в цялото музикално произведение. Разделени, частите на музикалното
произведение губят своите функции и
смисъл. Между всички части на дадено музикално произведение съществува силна корелация. Но
разгледаните структурни характеристики на музиката не са специфични само за
нея. Аналогични характеристики са
присъщи и на различни други сложни, високоорганизирани системи (срещащи се в
природата или изкуственни). Забележителен
пример са системите, генериращи така наречения 1/f-шум. Шумът от типа 1/f
е случаен процес, който се характеризира
със спектрална плътност, зависеща от честотата f по закона 1/f . Текущото поведение на случайния процес със
спектрална плътност 1/f силно зависи от цялата му предишна история. Такива
случайни процеси се срещат при еволюиращи, необратимо развиващи се системи. Според
наблюденията на някои изследователи, спектралната плътност на флуктуациите
на амплитудата и височината на тона
при музиката има вида 1/f . Тази зависимост е наблюдавана при музикални произведения на различни
композитори. Но 1/f-шумът
не е специфичен само за музиката. Той се среща във вид на флуктуации със спектрална плътност на мощността 1/f
при различни природни явления: бури,
земетресения, пориви на вятъра,
акустичен шум на морето, изменения в нивото на реките и средните сезонни температури или годишното количество
валежи и др. При
електронните прибори (диоди, транзистори, радиолампи, кварцови генератори и
др.) също се наблюдава 1/f-шум във
флуктуациите на напреженията и токовете. 1/f-шум се генерира и от някои биологични системи.
Например нормалният период на сърцебиене
при човека има флуктуации със спектрална плътност 1/f. Така наречените
р-вълни на електроенцефалограмата,
които се наблюдават при спокойно състояние на мозъка също могат да се представят като 1/f-шум. Описаните примери не изчерпват цялото
многообразие от области, в които се среща 1/f-шумът. Той е наблюдаван и във флуктуациите на
икономически данни, на интензивността на уличното движение и в други области. Експериментите с изкуствено генерирани
случайни последователности от ноти показват, че мелодията със спектрална плътност 1/f звучи най-добре в
сравнение с нотните
последователности с други видове спектрални плътности. Според тези факти музикалното произведение се
подчинява на всеобщи природни закони, а не е просто съчинение, отразяващо
настроенията на сантименталния човек-творец. Може да се
окаже, че красотата на едно музикално произведение е подобна на красотата
на природен пейзаж, планински
върхове, дървета, небе, звезди и
всичко друго, което се подчинява на
природните закони, не е създадено от човек, но е прекрасно. Произведенията
на някои предкласически композитори
представляват такава "обективна" музика, която показва всичко както е или както трябва да бъде. Нови
музикални произведения сe създават в процеса на музикалното творчество,
реализиран от човек или от друго
същество (а защо не и от компютър). Възможно е музиката да възникне несъзнателно, като резултат от природни
процеси, например като шума на морския прибой. Класическата
музика се пише от хора за хора и освен формално-структурен има и
прагматичен аспект: предполага се, че
всяко музикално произведение освен структура притежава и образност, изразява някакви мисли, чувства
и т.н.. Изглежда, че
музикалното творчество не може да бъде напълно формализирано и осъществено
с алгоритъм. Всяка компютърна
програма е ограничена и затворена, поради което не би могла да дава безкрайно много творчески резултати.
Формализацията противоречи на творчеството, но е неизбежна, доколкото не
съществува съдържание без форма.
Самата нотна система, използвана от класическите композитори също е формализъм, ограничаващ творческите
възможности на композитора (доколкото не всеки звук може да се представи чрез
ноти). Но и човекът композитор не е с неограничени възможности. Общо взето
всеки композитор притежава свой
специфичен музикален стил и се придържа само към някакви любими жанрове, чиито граници не напуска. Една компютърна
програма, способна да композира музика, e интересна с това, че на нея няма да
са присъщи човешките ограничения в творчеството (защото не е човек). |
(c)1996-2006 Николай
Цветков