КОМПЮТЪРНО  МУЗИКАЛНО  ТВОРЧЕСТВО

 

 

 

 

 

 

Творчеството може да се разглежда като процес на създаване на нови, не съществували преди  това обекти. Има и малко по-различна философска позиция, според която новите обекти не се  създават, а само се откриват измежду множество потенциално съществуващи обекти в някакво  абстрактно пространство на идеите.

 

Компютърното музикално творчество е вид творчество, реализирано от компютър или от човек,  взаимодействащ с компютър.  Според едни крайни разбирания компютърът не може да дава  творчески резултати в чист вид, доколкото програмите са написани от човек.

 

Музикалното произведение, абстрактно представено чрез ноти, може да се разглежда като обект, притежаващ специфична структура. Може би най-характерно за музикалното произведение е  неговата цялостност, която напомня цялостността на жив организъм. Отделната нота, мотив или  друг структурен елемент на музиката придобива своето значение в зависимост от мястото си в  цялото музикално произведение.  Разделени, частите на музикалното произведение губят своите  функции и смисъл. Между всички части на дадено музикално произведение съществува силна  корелация.

 

 

Но разгледаните структурни характеристики на музиката не са специфични само за нея.  Аналогични характеристики са присъщи и на различни други сложни, високоорганизирани системи (срещащи се в природата или изкуственни).

 

 

Забележителен пример са системите, генериращи така наречения 1/f-шум. Шумът от типа 1/f е  случаен процес, който се характеризира със спектрална плътност, зависеща от честотата f по  закона 1/f . Текущото поведение на случайния процес със спектрална плътност 1/f силно зависи от цялата му предишна история. Такива случайни процеси се срещат при еволюиращи, необратимо развиващи се системи.

 

Според наблюденията на някои изследователи, спектралната плътност на флуктуациите на  амплитудата и височината на тона при музиката има вида 1/f . Тази зависимост е наблюдавана  при музикални произведения на различни композитори.

 

Но 1/f-шумът не е специфичен само за музиката. Той се среща във вид на флуктуации със  спектрална плътност на мощността 1/f при  различни природни явления: бури, земетресения,  пориви на вятъра, акустичен шум на морето, изменения в нивото на реките и средните сезонни  температури или годишното количество валежи и др.

 

При електронните прибори (диоди, транзистори, радиолампи, кварцови генератори и др.) също  се наблюдава 1/f-шум във флуктуациите на напреженията и токовете.

 

1/f-шум се генерира и от някои биологични системи. Например нормалният период на сърцебиене  при човека има флуктуации със спектрална плътност 1/f. Така наречените р-вълни на  електроенцефалограмата, които се наблюдават при спокойно състояние на мозъка също могат да  се представят като 1/f-шум.

 

Описаните примери не изчерпват цялото многообразие от области, в които се среща 1/f-шумът.  Той е наблюдаван и във флуктуациите на икономически данни, на интензивността на уличното  движение и в други области.

 

Експериментите с изкуствено генерирани случайни последователности от ноти показват, че  мелодията със спектрална плътност 1/f звучи най-добре в сравнение с нотните   последователности с други видове спектрални плътности.

 

Според тези факти музикалното произведение се подчинява на всеобщи природни закони, а не е просто съчинение, отразяващо настроенията на сантименталния човек-творец.

 

Може да се окаже, че красотата на едно музикално произведение е подобна на красотата на  природен пейзаж, планински върхове,  дървета, небе, звезди и всичко друго, което се  подчинява на природните закони, не е създадено от човек, но е прекрасно. Произведенията на  някои предкласически композитори представляват такава "обективна" музика, която показва  всичко както е или както трябва да бъде.

 

Нови музикални произведения сe създават в процеса на музикалното творчество, реализиран от  човек или от друго същество (а защо не и от компютър). Възможно е музиката да възникне  несъзнателно, като резултат от природни процеси, например като шума на морския прибой.

 

Класическата музика се пише от хора за хора и освен формално-структурен има и прагматичен  аспект: предполага се, че всяко музикално произведение освен структура притежава и  образност, изразява някакви мисли, чувства и т.н..

 

Изглежда, че музикалното творчество не може да бъде напълно формализирано и осъществено с  алгоритъм. Всяка компютърна програма е ограничена и затворена, поради което не би могла да  дава безкрайно много творчески резултати. Формализацията противоречи на творчеството, но е неизбежна, доколкото не съществува  съдържание без форма. Самата нотна система, използвана от класическите композитори също е  формализъм, ограничаващ творческите възможности на композитора (доколкото не всеки звук може да се представи чрез ноти). Но и човекът композитор не е с неограничени възможности. Общо взето всеки композитор  притежава свой специфичен музикален стил и се придържа само към някакви любими жанрове,  чиито граници не напуска. Една компютърна програма, способна да композира музика, e интересна с това, че на нея няма да са присъщи човешките ограничения в творчеството (защото  не е човек).

 

 

 

 (c)1996-2006 Николай Цветков

 

 

Главна страница